О, майчо българска,
чу ли ти как гайда засвири
в тъмни родопски лесове,
как звукът и звънлив -
овчи стада подкарва.
Чинарят стар,
там край хайдушката поляна,
пази твойта песен,
песен на гайдари
и на зелените исполински лесове.
Родопа майчо... Родопа!
Една песен пази,
една гайда там свири,
и спомня теб на сърцето,
една стара незабравима тирания.
Лежала тя тука от пет века,
тъпчила твоите песни,
твоите светини и славни български юнаци.
Но ти майчо не забравяш,
а спомняш тез черни векове.
Векове в коите ти не чу песента,
не чу звънливия глас на гайдата,
а само пушки де в Батак пукнат.
Села... манастири и черкви горят...
...майки и деца - пищят и плачат!
О, майчо... мила юнашка,
Бог да те благослови,
че ти еднияка си ни запазила,
закриляла и обичала.
Произведението МАЙЧО създадено от Венцислав Илиев ползва Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България договор.
Базирано на следната творба:vencislaviliev.blogspot.com.
