Днес бе един чудесен ден за колоездене - нито топло, нито студено! Покарах си по предварително начертания маршрут, който снощи го начертах. И така сутринта потеглих от Шумен, точно в 9 към Мадара. Достигайки село мадара тръгнах с байка към хижата, да пия едно хубаво кафе. Там след кратка почивка продължих към Каспичан и село Каспичан. Преминавайки ги с малко изкачвания и спуксания по гладък и леко надупчен асфалт достигнах село Могила. Оттук се отправих към платото което се виждаше непосредствено пред мене. Много пъти съм минавал с влака през този проход и винаги съм мечтал да разуча накъде отива пътят, който е в близост до железницата. Тук се озовах в насрещен вятър, който в последствие стана попътен. Интересното стана, след като подминах една овчарска колиба, над която забелязах на около 300 метра нагоре скала, която е била убежище на монаси. Тук спрях за кратка почивка и след потеглянето ми не минах и 400 метра и пътят, т. е. асфалтът изчезна и остана само чакъл и така карах в продължение на около шест километра до разклона за село Марково. Интересното в този участък, дори можете да го видите на картата, и за учудване е "как колата на Google Street Vew е минала оттук!!! Е, все пак го приборих и този участък! След село Марково, само нагоре и по пътя за село Кюлевча достигнах следващата отбивка, за село Овчарово. Не си мислете, че тук има път, въпреки че на картата го има! Някога е имало асфалтов път, сега само чакъл и понякога асфалт. И тука с леки изкачвания и спускания, в сняг и Слънце което ми блестеше в очите, излязох на разклона за село Овчарово, кален и малко мокър. В селото на чешмата след кратка баня се отправих към Шумен.
