Днес се връщам с десет години назад, в мига в който поех по нов път!
Започнах пътешествията си, защото усетих вътре в себе си нуждата да намеря душевен мир. Започнах този дълъг път преди десет години, когато без добра подготовка и нфинансова подкрепа прекрачих границата на разумното и заедно с моят велосипед поехме по пътя на мечтите. В началото нямах конкретна цел, не знаех на къде тръгвам, не знаех къде ще ме отведе пътя, не знаех къде ще ме отведе собствената му съдба! Година след година, всяко едно приключение ме променяш, променяш и моят мироглед към света. Пътуванията промениха душевни ми характер, като от една гневна и нестабилна душа, аз се преобрази. Станах по-спокоен, по-сдържан, научих се на неща които не съм изпитвал до то момент. Пътешествията ми дадоха много познания, приятелства. Навсякъде където съм бил и тук в България, навсякъде намирам подкрепа и приятелства. Но съдбата не винаги само дава, но тя ни отнема и някои най-ценни неща които имаме! Пътешествията са най-хубавата част от моят живот! Съдбата ми обаче след тях прилича на трагедия отколкото на драма. Пътешествията ми дават, а животът ми в "дома" е като затвор. Живея в повечето моменти в пълна изолация, останал гладен, недохранен, в студената и влажна квартира през зимните дни. Макар и животът ми да е повече трагедия, нямам намерение да се предавам, защото знам че не съм единствения на този свят в подобно положение!
Всяко едно изпитание у дома изчезва и се стопява като лед, когато се кача на велосипеда и тръгна на път. Пътят, хората и природата докато минавам покрай тях, променят вътрешния ми свят. Аз като човек, не съм това което бях преди десет години. Не се изкушавам от материалните блага, а се научих да живея по-духовно и по-смислено с малко, т. е. минималистичен.
Пътуванията ми дадоха душевен мир и свобода. Не съм обсебен материалист, а просто практичен и пресметлив човек. Животът ми върви всеки ден по пътя на просвещението, по пътя на доброто и в разбирателство и задълбочено опознаване на философията.
Аз съм човек, допускам грешки! Животът ми преди пътешествията мога да го опиша като стремеж към непостижимо цел; злоба; блъска е в стената; падения и върхове всеки ден. Този период доведе тялото ми до много тежко заболяване, което и до ден днешен ми напомня моето минало. С годините осъзнах някои от грешките ми, разбрах до какво доведоха те, но за жалост... Повечето са непоправимо! Грешките ми от друга страна ми помогнаха да открия своя път по който да вървя, за да бъде изпълнен живота ми с хармония и мир!
Обичам пътешествията, така все едно е моята любов! Те ми откриват всеки път нови възможности и вътрешен мир.
Пътувах дълго, обиколи Старият континент на велосипед от 2012 до 2019 година. Освен това, прекрачих и границата на континента и прекоси древния континент Африка, разбира се само Мароко. За тези години натрупах много много познания за света извън книгите и разбира се навъртях повече от 50 хиляди километри, за да стигна до всяко едно кътче.
