Здравей скъпи Читателю!
Благодаря Ти, че се спря да прочетеш моята история за първото ми пътешествие през 2012 година. Пожелавам Ви приятно четене!
Написаното по долу е въз основа на записките написани по време на пътешествието.
___________________________________________________________________
Денят е 1 Април 2012 година (неделя). навън времето е студено и леко превалява дъжд. събудих се в 06:00. Не мислих за нищо друго, освен за пътешествието което ми предстоеше. Още със ставането ми от леглото започнах да проверявам всичко от екипировката и неговата пригодност за първото ми пътешествие. Набързо си оправих за последно легло, измих се и закусих. В 06:15 телефона ми призвъня. На телефона беше единствения човек който пое собствен риск и разбира се финансов риск да помогне за първото ми пътешествие. Този човек се казва Станислав Стоянов, местен бизнесмен с който се познаваме от няколко години. Той реши да ми помогне безвъзмезно за пътешествието, което предприемах за първи път в живота си. Обаждането му се касаеше за това, че трябва да се срещнем след 15 минути в магазина му, който се намира в центъра на града. Нямах много време и трябваше да действам бързо. За няколко минути преместих велосипеда от терасата в коридора, където го натоварих с всичкия багаж който предварително бях подготвил.
Несъзнателно докато подреждах раниците и пътувах мислено по начертания маршрут, забелязах че вече закъснявам за уговорената среща. Трябваше да действам много бързо и веднага облякох екипа, поставих жилетката, каската и всичко друго необходимо. Когато отворих вратата измъкнах велосипеда през нея и я затворих, но преди това погледнах за последен път в живота си дома в който живях няколко години. Бях на първия етаж на блока и не ми костваше много време, за да изляза на улицата. В началото не обърнах внимание, но после забелязах, че дъждът е по-силен отколкото си мислих! Въпреки че времето беше лошо, нямах намерението да отлагам пътуването си! Преди да се кача на велосипеда си, погледнах отново назад към дома ми, казах си наум една молитва и потеглих.
В момента в който потеглих, разбира се почуствах едно вътрешно присвиване на стомаха. Бях малко объркан, като все едно отново излизам на сцена пред публика. започвах нещо ново, нещо различно, нещо което щеше да промени целият ми живот занапред. Нямах си напредстава какво ме очаква, къде ще спа, къде ще се къпя.... В главата ми избухваха хиляди въпроси, но смятах да продължавам да карам докато не усетя, че трябва да се връщам назад. Имах съвсем малка неувереност в себе си преди пътуването, защото не разполагах с мои спестени пари за това пътуване, а разчитах изцяло на осемдесетте лева, които ми бяха дадени. Да, малко пари за такова голямо пътуване, но това е истината!
От "дома ми" до центъра на града ми отне около 15 минути, за да измина разстоянието. Въпреки че закъснях за срещата, Станислав ме чакаше там. По велосипеда трябваше да бъдат сменени задния веннец, веригата и някои други компоненти. след бързата смяна излязох навън, за да направя няколко обиколки по пустия все още център на града. Сега когато всичко беше готово можех да разперя крила и да полетя към мечтите ми.
Преди да тръгна от магазина на Станчо, постояхме няколко минути заедно, след което се сбогувахме за последно. Излязох от магазина и отново се качих на велосипеда и с няколко движения започнах моето първо приключение. От тук се отправих към изхода на града в посока към международния път Е70 от където щях да хвана в посока към град Русе. След около половин час каране стигнах главния път, точно на мястото където местните го наричаме "Пети километър". Тук в мъгливата утрин още преди да спра на отсрещния паркинг забелязах колата на бащата ми. Това ме зарадва! Паркирах велосипеда и когато той излезе от колата се поздравихме. Макар и да не кипеше от радост в това в което се впусках, реших да му разкажа за планувания маршрут, като същевременно чаках да стане 08:00 часът, времето което определих като начало на пътешествието.
Докато седяхме аз и баща ми и чакахме да дойде времето за тръгване, изведнъж забелязах от към града да приближава позната кола. Това беше колата на Станчо, който явно беше размислил и е решил да ме изпрати не само от магазина си, но и от тук. Когато се събрахме всичи, развълнувано говорех за планирания от мене маршрут. Както на сцена, така и тук усещах как сърцето ми прескачаше лудо. Дали беше заради вълнението или заради притеснението от непознатото, което ми предстоеше да видя през следващите няколко месеца. Разбира се и аз като всеки човек се притеснявах и дори отвреме на време ми идваха мисли да се откажа, поради времето или заради страха от непознатото! За това пътешествие бях си наумил някои цели, но в по-късен етап разбрах, че не са важни целите, а самият път и местата през които ще мина.
От време на време поглеждах към часовника и забелязвах как той бързаше все по-бързо напред към времето когато трябваше да тръгнаи да оставя всичко зад гърба си. Преди 8 сутринта, направих последни преглеждания по велосипеда, притягах багажа с коланите, завивах дисагите с найлони, защото пропускаха вода.
В 8:00 часът сутринта, след кратък разговор между баща ми мен, а също така и между Станчо и мен, се качих на велосипеда. Преди да тръгна те ми пожелаха "приятен път и да се пазя". Махнах с ръка и тръгнах. Чувството, че се отправям към непознати места, веднага ме заплени и исках всеки един километър който изминавам да бъде в опознаване. Първо след началото имаше леко спускане, а после изкачване. Въпреки дъждът смятах да карам най-много до Разград, а до Русе, на следващия ден.
Карах с умерено темпо, а дъждът продължаваше да вали. Когато с озовах в пределите на село Струйно, усетих че нещо не е наред с предната гума. Като спрях и проверих се оказа, че вътрешната гума изпуска въздух. Трябваше да спра за известно време и да подменя гумата. Докато извършвах ремонта дъждът продължаваше, а също така се появи и лек вятър. В този момент се почуствах някак странно и имах чувството, че сякаш времето ми казваше "върне се назад и се откажи". За жалост обаче, бях малко инат и нямах намерение да се отказвам от поставените цели! Може да се каже, че бях малко луд, за да тръгна в това време, но имах нужда малко да попътувам. Когато завърших ремонта, прибрах всичко което бях извадил и продължих по пътя си. След село Струйно и няколко изкачвания и спускания, реших да спра и да си почина при едно крайпътно заведение. В това студено априлско време една топла супа щеше да ми се отрази много приятно. Влязох вътре и си поръчах, като зорко наблюдавах велосипеда.
Когато приключих със загряващата закуска се върнах при велосипеда и продължих пътя си. До Разград в този ден почти нищо не ми беше непознато и поради дъжда, който циклично почваше и спираше, не се впечатлих от нищо. Когато усетих, че вече съм достатъчно мокър, за да карам повече, започнах да планирам и да търся място където да спра за почивка и да се подсуша. Оглеждах се във всички посоки, оглеждах всеки храст или дърво и не след дълго търсене в ляво от мене видях хубава борова гора, а на няколко метра по-надолу от нея и някаква стара постройка. В този момент имах нужда от сухо място където да се преоблека и да подсуша мокрите си дрехи. Слязох от велосипеда и тръгнах по малка пътека до там. Щом се озовах пред постройката, която нямаше почти стени, осъзнах че това ще е мястото на първата ми нощувка. Подпрях велосипеда на едната стена и веднага разпънах палатката и я постлах със спалното шалте и чувал. Имах много време до залеза и време да запаля огън и да се подсуша.
Часът беше около три следобед. Намирах се на няколко километра преди Разград. Дъждът от своя страна сякаш нямаше намерение да спре скоро. Направих си малък огън около който наредих мокрите ми обувки и дрехи и само за няколко часа малко изсъхнаха. В 17:30 дъждът внезапно спря, а на запад слънцето малко преди залез се показа.Минаха няколко минути и то се скри зад хоризонта, а на мен не ми оставаше нищо друго освен да вляза в палатката и да се отдам на сладък сън!
