2 Април 2012
Ден 2
Стоях все още в спалният чувал, свит от студа кйто се стелеше около мене. Надигнах се до толкова колкото да отворя зипа на палатката и да огледам обстановката навън. Първото което усетих, след като дръпнах зипа на палатката беше съвсем лекия бриз. Нямаше го вече силният вятър от вчера, нямаше дори и помен от тежките дъждовни облаци. Когато видях това чудесно време, на мига изкочих от палатката. Температурата която беше само около десетина градуса Целзий, на мига смръзна костите по цялото ми тяло. От изток през клоните на дърветата забелязвах как слънцето се издигаше над хоризонта. От утренните лъчи лицето ми веднага се озари с усмивка и това стана, защото веднага усетих приключението и това, че днес безпроблемно можех да мина в Румъния.
Закусих с няколко залъка хляб и чаша кафе, като за финал. Докато отпивах топлите глътки кафе, събирах палатката и багажа и ги намествах внимателно по велосипеда. Гледах най-бързо да свърша с цялата подготовка, за да мога да тръгна навреме и да наваксам с изгубеното време от вчерашния ден. Когато всичко беше подредено на велосипеда, огледах мястото, за да не забравя нещо и като се уверих, че всичко е прибрано, взех велосипеда с едната ръка и се отправихме заедно към главния път. Преди да изляза на пътя се огледах, пресякох платното и когато се оказах в моята посока, без повече излишни движения се качих на велосипеда и се отправихме към дунава.
До град Разград имах само няколко километра разстояние. Преминах покрай него много бързо и се отправих към следващото населено място. През следващите няколко часа карах съсредоточено, почти без да спирам. На една отбивка на пътя спрях само за да заснема кратко видео с фотоапарата ми.
В 10:00 влязох в малкото градче Цар Калоян. Тук реших да спра и да купя малко провизии от един от магазините от които съм пазарувал и преди като съм минавал от тук с велосипеда. След като напазарувах си определих 15 минутна почивка, която беше необходима, за да си починат мускулите на краката ми. След почивката се качих отново на велосипеда и закрачихме към следващия град. Следващия град беше Русе, а разстоянието беше съвсем малко до там.
В 12:45 пристигнах на входа на град Русе. Тук нямах намерение да минавам по краткия път, а през центъра, за да мога да обменя парите си в евро, а също така ми се дояде кисело мляко и шоколад и исках да си купя. Изпълних всичко според замисления план в главата ми и сега не ми оставаше нищо друго освен да премина Дунав мост. За разлика от предните пъти когато съм минавал през граничния пункт на моста, сега нямаше полиция, а бариерата се вдигна щом я наближих. След няколко метра каране се качих на моста който свързва България с Румъния, първият мост между двете страни, който по времето на комунизма е наречен "Моста на дружбата". Само ако можете да си представите как изведнъж кръвта ми закипя от приключенския ми дух в мига когато пресякох средата на моста, а над мене пишеше Румъния (Romania)!Бях толкова развълнуван, че едва ли мога някак да го опиша с мои думи. Няма ден, няма час, няма място където да съм бил и да не съм изпадал в еуфория! Моят живот започна промяната си веднага щом седнах на велосипеда и се отправих към приключениято на живота ми!
Когато слязох от моста и се озовах в румънската гранична зона се наредих зад няколко автомобила и зачаках моят ред за проверка. Преди да дойде моят ред извадих личната си карта. Граничарите веднага дойдоха при мене и взеха документа ми за проверка. Проверка не ме забави много, само няколко минути. От тука трябваше да пътувам до град Букурещ. Разстоянието е около 75 километра.След граничната проверка влязох в Румъния. Часът беше 14:30 и имах време да взема разстоянието до столицата преди да мръкне. Пътят до там ми беше познат, тъй като вече няколко пъти съм го минавал през последните години. След границата трябваше да мина покрай Гюргево след това през две малки села и едно леко изкачване, за да се озова на равния и прав път. В този участък карането беше монотонно, но попътния вятър ми помагаше много.
Разстоянието от границата до Букурещ го взех за рекордните четири часа и в 18:00 се зовах в първите квартали на градът. От тук трябваше да търся пътя за грат Питешти (Pitesti). Разбира се по това време нямах навигация, а само пътен атлас на Европа от 1961 година и това много ме обърка. Буквално няколко часа се лутах по околовръстния пръстен в западна посока, за да открия правилната посока. Нощта вече беше паднала и това ми създаде и проблеми в намирането на място за нощувка. В продължение на още няколко часа лутане и търсене на място за нощувка, най-накрая поне излязох от столицата в посока към град Питешти. Докато карах в тъмното търсих някакво място където да пренощувам. Не след дълго търсене открих една малка гъста гора от дясно на моята посока в малко населено място. Когато излязох от пътя, носейки велосипеда, за по-голяма безопасност, за мое голямо нещастие се оказах сред тръни. Нямах желанието да се връщам отново на пътя и да търся друго място, защото вече бях на края на силите си. Вмъкнах се измежду сплетените клони и опипвайки земята премахнах по-острите тръни и клони и поставих велосипеда. Набързох сглобих палатката и я постлах. След вечерята постоях малко, за да опиша деня в дневника и да пия чаша чай. След не повече от час, уморен от днешния етап, се свих в спалния чувал.
